ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Работни дни , официални празници и неработни през 2019 г. : - Работни дни по месеци и по години


Какво предлагаме:

  • Изготвяне и регистриране в НАП на трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за прекратяване на трудови споразумения;
  • Изготвяне на длъжностни характеристики, трудови досиета, заповеди за отпуски, справки и служебни бележки във връзка месечни обезщетения за деца, служебни бележки за получени доходи през годината;
  • Изготвяне на месечни и/или индивидуални графици на персонала за сумирано отчитане на работното време /СОРВ/
  • Изготвяне на периодична 1,3, и 6 месечна справка за изравняване на извънреден труд 
  • Изготвяне на сметки за изплатени суми по граждански договори на физически лица;
  • Изготвяне на разчетно-платежни ведомости, хронологична подредба и надлежно подготвени на същите съгласно приемо-предавателна процедура на основание разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО,  при евентуална смяна на правоприемник на Осигурителя или предаване в Архив на съответното ТП НОИ;
  • Консултации относно задължителното и доброволно допълнително пенсионно осигуряване и съдействие за сключване на договори;
  • Регистрация на самоосигуряващи се лица, осигурители и трудови договори;
  • Попълване на трудови и осигурителни книжки, заверка на осигурителен стаж;
  • Издаване на удостоверения на работниците и служителите във фирмата за годишен доход и други удостоверения, свързани с получени трудови възнаграждения; документи, необходими за пенсиониране;
  • Ежемесечни преводи на средства за здравни и осигурителни вноски;
  • Подготовка и подаване на документи в бюрата по труда.
  • Консултации по трудовото законодателство и социалното осигуряване;
  • Консултиране и изчисляване на индивидуален коефициент при пенсиониране
  • Подаване на информация за осигурените лица в НАП (обр.1 - обр. 6)
  • Подаване на уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за рег. на трудови договори
  • Деклариране, промяна в обстоятелствата.
  • Внасяне на осигурителни вноски.
  • Изготвяне на УП 2, УП 3,
  • Представителство пред ораганите на НОИ и Инспекция по труда

 

Изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ. Теория и практика

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение,  в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител,  заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

Обезщетението се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някое от следните основания: чл.328 ал.1 т.1; чл. 328 ал.1 т.2; чл. 328 ал.1 т.3; чл. 328 ал.1 т.4; чл. 328 ал.1 т.7, чл. 328 ал.1 т.8

Сумата на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Това означава, че ако служителя е освободен през м.май, при изчисляване на обезщетението се взема полученото БТВ за м. април

Обезщетението не се изплаща към датата на прекратяване на ТД, тогава служителя все още няма право на него.  То не се посочва като дължимо в заповедта за уволнение, както е това по чл. 224 КТ, например. Най-малко 30 календарни дни след прекратяването на трудовото правоотношение, служителя може да се яви при бившия си работодател, за да получи обезщетението. Важно е да се знае, че обезщетението се изплаща при поискане от служителя, и работодателя не е длъжен да го потърси, за да му го изплати.  Давността на правото на получаване на обезщетението е 3 години, т.е. ако са минали 3 години от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, служителя губи правото на обезщетение. Служителя предоставя трудова книжка и декларация свободен текст, в която посочва периода, в който е останал без работа. Ако е започнал работа на друго място веднага след прекартяване на ТД, то той няма право на това обезщетение.  Ако не е започнал работа, има право на цялата сума на обезщетението-т.е. едно брутно трудово възнаграждение. Ако е бил без работа например 15 дни, има право да получи сума, която е пропорционална на работните дни за периода, през който е бил без работа. Ако е започнал работа, но с по-ниско трудово възнаграждение, има право да получи еднократно разликата между сегашното и предишното си възнаграждение.

Изчисляване на сумата на обезщетението и попълване на данните в Декларация 1, Декларация 6 и платежните нареждания за дължими осигуровки и данък

Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща само един календарен месец

Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на едно лице е прекратено считано от 01.04.2011. В този случай лицето може да се яви при работодателя и да получи обезщетението най-рано на 01.05. Да кажем, че лицето се явява на 10.06, подава декларация свободен текст, в която посочва, че за периода 01.04-30.04 е бил без работа, и обезщетението му е изплатено с РКО.

За деклариране на обстоятелствата в Плюс минус,  трябва да направим следното: Най-добре е да назначим служителя на нов картон, с разлика в шрифта на името. Като дата на постъпване попълваме 01.04.2011. Не попълваме дата на напускане. Избираме вид осигурен 27, задължително попълваме параметрите работна седмица и работно време в картона. Сумата е брутното трудово възнаграждение на служителя за м. март. Най-добре е да я напишен ръчно на перо 124 във фиша, и да натиснем Запиши. По този начин включваме обезщетението във ведомостта за месеца, който е текущ в ТРЗ.  След като направим начислението, поставяме дата на напускане 30.04.2011,  която ще се попълни и като дата на прекратяване на осигуряването. Попълваме датата на напускане сега, защото ако го направим в началото, името на служителя няма да го има в месец юни, когато е изплатено обезщетението, и няма да можем да го включим във ведомостта за юни.

В Декларация образец 1, обезщетението се декларира  с периода, за който се отнася, т.е. 01.04-30.04, без значение кога е изплатено. Този период се зачита за осигурителен, но не и за трудов стаж. Върху сумата на обезщетението се дължат осигуровки за фонд Пенсии,  ДЗПО и ДДФЛ. Важно е да се знае, че данните за Декларация 1 са редовни, а не корекция. Служителя трябва сам да внесе здравните си осигуровки за периода.

В Плюс минус, след като сме направили начислението, трябва да изберем Операции/Декларация Образец 1/Само за маркираните, да направим запис само за служителя, на който е изплатено обезщетението, и да го подадем в НАП.

Данните за дължимите осигуровки в Декларация обр. 6 също се подават за периода, за който се отнасят. Това означава, че в поле месец и година на Декларация 6 трябва да посочим 042011, без значение каква е датата на изплащане на обезщетението. Сумите за дължимите осигуровки по отделните фондове в декларацията трябва да попълним ръчно. По същия начин,  в платежните нареждания за дължими осигуровки и данък, като период, за който се плаща трябва да посочим 01.04.2011-30.04.2011,  без значение кога е изплатено обезщетението. Дължимите осигуровки за фонд „Пенсии“ се превеждат по отделен код-550116, а тези за ДЗПО и ДДФЛ са по стандартните 550123 и 111212. За изплатеното обезщетение на лицето можем да издадем удостоверение УП-2.

Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща два календарни месеца

Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на лице е прекратено считано от 06.04. 2011.  Лицето идва да си получи обезщетението на 15.06.2011, изплатено му е с РКО.  В този случай трябва да се  подадат 2 записа за Декларация 1, понеже обезщетението се посочва с периода, за който се дължи. Обърнете внимание, че не може да се подаде в наведнъж в Декларация 1 за месец юни. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от периодите. В примера, за да определим периода, трябва да преброим 30 календарни дни, като започнем от 06.04. Тридесетия ден, т.е. последния ден в обезщетение е 05.05. Това означава, че периодите, които трябва да декларираме са 06.04-30.04, и другият е 01.05-05.05. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от тях. Формирането на ставката става така: Преброяваме колко са работните дни за периода 06.04-05.05. Разделяме брутната сума на дните и получаваме ставката на ден. След това, за да изчислим сумата за всеки от периодите, умножаваме броя работи дни за периода по получената ставка. Ако сумата на обезщетението е 500 лв, и работните дни за целия период 06.04-05.05 са 20, получаваме 25 лв. на ден. Ако работните дни за април са 17, сумата, която трябва да посочим в Декларация 1 за периода 06.04-30.04 е 17Х25=425 лв. За периода 01.05-05.05 се подава остатъка от сумата, т.е. 75 лв. Тук отново подаваме редовни данни за Декларация 1, а не корекции.

В този случай, в Плюс минус  отново е по-добре лицето да се назначи на нов картон, като параметрите са същите,  като вече описаните. Трябва да се направят начисления за двата месеца.  В примера, за месец април написваме на ръка 425 лева на перо 124, и натискаме Запиши. Остатъка от сума, 75 лв, написваме ръчно на перо 124 в начисленията на лицето за м. май. Натискаме Запиши, и можем да поставим дата на прекратяване в картона. След това генерираме редовни данни за Декларация 1 за всеки от месеците и ги подаваме в НАП.

В декларация 6 обезщетението също трябва да се посочи на 2 пъти, за месец април, и за месец май, в отделна колонка за всеки период. В едната ще посочим 042011, а в другата 052011. Трябва ръчно да попълним сумите на дължимите осигуровки и данък по фондове за двата периода поотделно.

В платежните нареждания не е нужно дължимите осигуровки да се разделят на два периода.  В полето „Период, за който се плаща“, трябва да попълним 06.04.2011-05-05.2011.


Изчисляване на редовен годишен отпуск

През месец септември основната работна заплата на лице по трудов договор е 800 лв, няма допълнителни възнаграждения. През месец октомври лицето ползва платен годишен отпуск 15 дни и съответно има отработени 8 дни.Съгласно наредбата за работната заплата и по-конкретно

чл.18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. 

Въпрос:

На кои отработени дни, за кой месец трябва да се раздели БТВ за предходния месец, защото програмата ми за ТРЗ го изчисли по следния начин:
За отработени дни 8 дни - 278,26 лв
Платен годишен отпуск 15 дни - 521,74лв
Брутна заплата - 800,00 лв
Сума за получаване през месец октомври е равна на сумата за получаване на месец септември.

Отговор:

Брутното за предходния месец се разделя на отработените дни през предходния месец. Във вашия случай се получава следното:
800 / 20 = 40 (среднодневно БТВ)
В наредбата, която цитирате има разпоредба, която казва, че така полученото среднодневно БТВ трябва да се преизчисли с коефициент, който е равен на отношението на дните от предходния и текущия месец. Този коефициент се изчислява, като работните дни от предходния месец се разделят на работните дни от текущия или: 20 / 23 = 0.8695652 (коефициент)
От тук нататък изчисленията са както следва:
40 х 0.8695652 = 34.782608
15 х 34.782608 = 521.739 = 521.74 лв. (възнаграждение за отпуск)
(800 / 23) х 8 = 278.26 лв. (възнаграждение за отработени дни)


Осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО)

Държавното обществено осигуряване /ДОО/ е форма на организирана материална защита на трудещите се в случай на загуба на доход. Основният източник на осигурителното право, който събира социалноосигурителното законодателство в един законов акт е  Кодексът за социално осигуряване /КСО/

Основни принципи: задължителност и всеобщност на осигуряването; солидарност на осигурените лица; равнопоставеност на осигурените лица; социален диалог при управлението на осигурителната система; фондова организация на осигурителните средства

Лицата, които подлежат на ДОО, се осигуряват във:

  • фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;
  • фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
  • фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;
  • фонд "Безработица" за безработица.

"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Вижте кои са Осигурени лица

Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5 от КСО / трансфери от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година./.

Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5 от КСО.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, както и реда за осигуряване на българските граждани на работа в чужбина и морските лица е регламентиран в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка

Осигурителните вноски се внасят по сметката за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като;

  • се ползва единния идентификационен код по БУЛСТАТ, ЕГН; ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето
  • осигурителите/осигуряващите се внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на компетентната ТД на НАП
  • осигурителите/осигуряващите се, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции

Вижте банковите сметки

Съгласно чл. 7, ал. 5 от КСО в сила от 1 януари 2014 г. при наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица, съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и съпрузите на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители,  заявяват по ред, определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват.В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.

Размери на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) - по видове осигурени лица и разпределение между осигурител и осигурено лице. Вижте таблицата за 2014 г.

Осигурителен доход

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

Размери на месечния осигурителен доход за 2014 г. - с чл. 8 от ЗБДОО за 2014 г. са определени следните размери на месечния осигурителен доход:

  • минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2014 г.
  • минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2012 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;

б) от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;

в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

г) над 7500 лв. – 550 лв.

  • Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г., както и за започналите дейност през 2013 г. и 2014 г. е 420 лв. (чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2014 г.).
  • За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ – 420 лв. (основание чл. 8, ал. 3 от ЗБДОО за 2014 г.).
  • Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
  •  Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2400 лв.;

Осигурителният доход, върху който се правят осигурителни вноски, е регламентиран в  Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски  

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:

  • осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване
  • декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите са регламентирани в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.


 Източник: НАП